Случаят с бутона за нехаресване

Писателят е доцент по поведенчески науки в Warwick Business School

Според мен епичният научно-фантастичен римейк на Дюн на Денис Вилньов е рецензия на концепцията на месията като форма на публичен надзор. След като влязох в X обаче, видях, че някои там не споделят това мнение: няколко крайнодесни специалисти възхваляваха новия филм за поддържането на консервативните функции на пола и позицията „ за живота “. Исках да възразя против това отношение, само че какво можех да направя?

Социалните медийни платформи като X, Фейсбук и Instagram улесняват изразяването на утвърждение: мога да споделя, одобрявам или „ сърце “ на обява. Но проявление на мигновено отрицание? Няма алтернатива за това.

Мога да оставя негативен коментар, несъмнено, само че това лишава доста време както на мен, по този начин и на създателя на обявата, с цел да го напиша. Критичната противоположна връзка се удавя в морето от звук.

Какво значи това за самото наличие? В съдействие сред Warwick Business School и университета Pompeu Fabra нашият екип допусна, че сходна небалансирана противоположна връзка е довела до изложение на по-крайни отзиви онлайн.

Първо, нашите опити потвърдиха няколко съществени догатки за държанието на потребителите в обществените медии: открихме, че хората са по-склонни да разгласяват отзиви, които са получили позитивна противоположна връзка в предишното, и по-малко евентуално да разгласяват тези, които са били получени негативно. Освен това е по-вероятно да дават позитивна противоположна връзка на тези, с които са съгласни, и по-малко евентуално да го създадат за изявления, които не поддържат.

След това симулирахме математически модел, който приложи тези допускания и сподели, че когато потребителите могат да „ харесват “ или „ не харесват “ обява, е по-малко евентуално да изразят крайни отзиви спрямо случаите, когато е налична единствено позитивна противоположна връзка.

Нашите открития допускат, че защото създателят на рискова обява може елементарно да види единствено броя лайкове, само че не и тихите нехаресвания, е по-вероятно да разгласява нещо сходно още веднъж. С други думи, те бъркат неналичието на баланс с откровено утвърждение.

Тази функционалност на дизайна има дълбоки последствия.

От една страна, това улеснява токсичната среда онлайн. Авторите на насаждащи ненавист известия се усещат одобрени, тъй като мненията им главно получават поддръжка, до момента в който целите на омразата се оказват изолирани, защото техните съдружници нямат елементарен метод да изразят взаимност. Това е изключително проблематично за дамите и малцинствените етнически групи, които са подложени на непропорционално високо равнище на принуждение.

Тази функционалност може също да изиграе жестока смешка на фирмите, които разчитат на обществените медии, с цел да тестват нови артикули или концепции. Дисбалансът на онлайн противоположната връзка може да сътвори неправилна визия за това по какъв начин обществеността ще реагира на дадена маркетингова акция.

Решението ли е въвеждането на бутон за нехаресване? Ако е по този начин, за какво фирмите за обществени медии към момента не са го създали?

Е, комплицирано е. Предполагаме, че обществените медийни платформи не са почитатели на тази алтернатива, защото се опасяват, че това ще обезсърчи потребителите и затова ще засегне облагите от реклама.

В допълнение, самите консуматори на обществени медии не са безусловно в интерес на бутон за нехаресване. Участниците в нашите изследвания са по-склонни да дават отговор на изявления с харесване, в сравнение с с нехаресване, и споделят, че оставят позитивни мнения по-често от негативни. От 400 сполучливи участници, 42 % споделиха, че не биха желали бутон за нехаресване, цитирайки опцията той да бъде употребен за тормоз.

Обратната връзка в обществените медии е незадоволително проучена тематика. Всичко, което обсъждах тук, е неговата асиметрия. Остават още доста въпроси. Изкривява ли този дисбаланс нашия светоглед, като се има поради, че реакциите на другите алармират какво мисли обществото по даден проблем? Каква форма на бутон за нехаресване би била най-полезна? И когато броят на нехаресванията се увеличи, дали тези с крайни отзиви биха преразгледали възгледите си? Това са алтернативите, над които би трябвало да си мислим, до момента в който поляризацията на обществото нараства.